Yoni

Дишай!
Вярвах,че мога
да вакумирам,
да те пазя
да те намирам..
Дишай!
Немога обаче,
да те разтворя
по здрача
с облак навъсен,
дъждовен..
недей да си
само спомен..
Дишай!

Може и да мога да избягам,може!
Само,че отдавна нещо ме тревожи-
дето и да бягам,все във мен се връщам-
като че… си нямам…. друга родна къща.
Пусто,опустяло,да му се не види
/мама все разправя- идва със годините/
аз пък все не вярвам,че ще поумнея,
дивото ми Чувство казва:”тъй живея!”
иначе без него-пусто..,опустяло,
сиво,че и тъжно без край,без начало….

Мълчалив септември трови с тишина
липсата на звуци,сенки,синева…
Всъщност тях ги има,но са ми далеч
вътре ми подпира…като да е сеч…
мисля си за нещо-мъничко и плахо
и безгласно сричам-”още малко лято…”
искам да е топло времето във мен
дявол да го вземе,вързах се.Съвсем!

Може да е лудост,
дявол да го вземе,
но и като бързаш
все намираш време-
време за трошливото,
рошаво Обичам…
шшт…, че е плашливо то,
ти пък, му приличаш!

Нежен полъх,
преплетени длани,
свежест,
цвете,
дете…..
възрастта ни….
няма власт
над душите ни женски,
ако в тях е уютът
наместен….
всеки ден
ни сближава
животът-
приковани
към кръст,
със Голгота….

на Галка
По пътя е осеяно със драки
все някоя от тях ще те задиря
и ти,нали си вирнала носа си,
ще носиш вечно кървавата диря.
Оглеждай се понякога, юначе!
Нали така се става дама.
По-честичко душата плаче,
но трябва да си силна-като мама.

Като магьосница и вещица
ме виждат черните души,
а светлината в мен руши
онази черна болка-грешница.
Край мене вихрен танц смъртта игра,
повдигна ме над делничната проза,
но…за суетния аз странна съм така,
затуй ме обвинява в поза.
Избирам-те,да не познаят тъй света!
Избирам-нека съм различна!
Те…. нека да се връщат у дома,
да им е топло…аз да различна.

Когато само нежност искам
не ми наливайте пелин!
Когато жадни устни стискам,
светът във мен е уязвим.
Не се усмихвайте през злоба,
не се ръкувайте със страх…
препих от чаши със отрова-
това е страшният ми грях.

Когато дъжда е превърнал
пътя-в огледало…
а светофарът е издрал
кървави дири по него….
всичко е свършило!
Тръпката е изтляла!
Друго чувство с лакти
избутва всичко
по пътя си-
същия-огледалния.
Мразя дъжда!
Той превръща пътя-
в огледало
на живота ми!

Из-зад ъглите на нощта
ме чакат всички наши спомени-
разплакват ме до сутринта
и трият сълзите отронени.
Сънят прогонват-
вечно будна съм
и….изтощена.
Дано се скоро
извали,Любов,
и се намеря!