В почти измислена гора
Дъждовни капчици във въздуха-нежни,ефирни,като ласка докосват лицето ми…
Полепват по клепачите и когато поглеждам към слънцето…всичко е в невероятни цветовете…
нося дъгата върху самия край на миглите си…
В една почти измислена гора посрещам заедно с ромона на веселото поточе един Вятър…Той е безплътен,а така осезаемо ме гали…кара клонките и цветята около мен да се извиват в някакъв ритуален танц…Усмивка изгрява върху коприната на поточето…и то е усетило дъждовната целувка на въздуха…
Няма коментари »
Все още няма коментари.
RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URI
Вашият коментар
Новите редове и параграфите ще бъдат вмъкнати автоматично, вашият e-mail адрес няма да бъде показван, разрешени са следните HTML тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <code> <em> <i> <strike> <strong>