Защо ли
Незнам защо се появява тази липса
та аз те нося вътре в мен-до дъх
като затоплено огнище
и като скитник
спрял на кръстопът,
и като птица рееща се
в синевата,
и като малко плачещо дете….
Да изброявам ли-
не стигат сетивата
но тази липса
вътре ме яде…
Така че
идвай си!
Без теб ми е студено
вземи лицето ми
във двете си ръце
и усмихни се!
Да забравим времето….
нали така ни е добре
No Comments »
No comments yet.
RSS feed for comments on this post. TrackBack URI
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>