Yoni

знаеше,че
сънищата отвеждат в най-различни светове..и чакаше….все…някога щяха да я отведат в онази
прекрасна,почти измислена гора…
имаше чувството,че някой …или нещо я чакаше там ..и това я караше
да се чувства малко неспокойна…Последния път беше оставила поточето много тъжно..и затова:) уж случайно забрави шапката си там…да свети в тъмното,да не се препъне вълкът… А сега..чакаше…..но сънищата я
отвеждаха къде ли не!!!!хм….дори..да!,…дори в едно топло легло, една сънлива утрин..кой знае защо това И върна оптимистичната увереност в битието - защото знаеше, че щом безкрайно хубавите неща не се случват
значи всичко е наред - защото нищо на този свят не се губи освен осъществилите се надежди…
…можеше да поспори за това дали има очаквания и надежди…но И беше лениво..така,че…утре ще му мисли:-/ сега оставаше само блаженно да поседне на онова ,паднало дърво и да погледа поточето докато Той открие пътя насам..