Може!
Може и да мога да избягам,може!
Само,че отдавна нещо ме тревожи-
дето и да бягам,все във мен се връщам-
като че… си нямам…. друга родна къща.
Пусто,опустяло,да му се не види
/мама все разправя- идва със годините/
аз пък все не вярвам,че ще поумнея,
дивото ми Чувство казва:”тъй живея!”
иначе без него-пусто..,опустяло,
сиво,че и тъжно без край,без начало….
Няма коментари »
Все още няма коментари.
RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URI
Вашият коментар
Новите редове и параграфите ще бъдат вмъкнати автоматично, вашият e-mail адрес няма да бъде показван, разрешени са следните HTML тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <code> <em> <i> <strike> <strong>