Почти измислена гора 3
Защо в гората е така пусто?Даже стана студено-няма ги огнените листа,като пожари…няма ги пухчетата на глухарчетата….
вятърът само свири самотно и свирепо в голите клони-като,че ги наказва за самотното им очакване на снега.Очакването тежи като присъда…
Край поточето,само ,сякаш недокосвана от времето седи Самодива -странно усмихната и чака….-един вълк?един нежен полъх…или изгрева?или пролетта?Любовта ли?
Няма коментари »
Все още няма коментари.
RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URI
Вашият коментар
Новите редове и параграфите ще бъдат вмъкнати автоматично, вашият e-mail адрес няма да бъде показван, разрешени са следните HTML тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <code> <em> <i> <strike> <strong>