Почти измислена гора 3
Защо в гората е така пусто?Даже стана студено-няма ги огнените листа,като пожари…няма ги пухчетата на глухарчетата….
вятърът само свири самотно и свирепо в голите клони-като,че ги наказва за самотното им очакване на снега.Очакването тежи като присъда…
Край поточето,само ,сякаш недокосвана от времето седи Самодива -странно усмихната и чака….-един вълк?един нежен полъх…или изгрева?или пролетта?Любовта ли?
No Comments »
No comments yet.
RSS feed for comments on this post. TrackBack URI
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>