Yoni

Just another Bloghub.org weblog

Слънцето

Публикувано в: в проза — 08.03.2006 @ 18:32

:-)Слънцето наднича в душите ни и гадае:
каква аплитуда на емоции ще издържат душите ни без да се пръснат на парченца?

Каква е днешната усмивка на душата-невинна?..зъбата?…щастлива?
Какви са днешните сълзи-от щастие или от мъка?
Какви са днешните рани-зарасаващи или току-що зейнали?…
Не му е нужно на слънцето това-но ни наблюдава:-),защото сме му деца.
Защото сме слънчеви и защото това не е обичайното ни състояние,напътства ни в пътя-ненатрапчиво,грижовно…просто се усмихва и ни изпраща лъчите,които да следваме.Аз ги следвам,а ти?
Поздрав най-сърдечен!
Казах ли,че те обичам?

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URI

Вашият коментар

Новите редове и параграфите ще бъдат вмъкнати автоматично, вашият e-mail адрес няма да бъде показван, разрешени са следните HTML тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <code> <em> <i> <strike> <strong>

(задължително)

(задължително)