По кожата ти
с устни аз рисувам,
със дъх разпалвам
тлеещата страст.
Рисувам взривове
от светлина
и ги редувам
със сладката негА
на твойта сласт…
Пулсира бурно в вените
желание,
наместо кръв….
искрят във порите
и нежност и мечтание
за полет нов….
В едно се сливат
и тела и същности
в задъхани утра…
Целувам те
във ъгъла на устните
с усещането
че летя.
Важен е не смисъла на живота,
важно е да живееш?
Как да дишам,
когато ….
пъпна връв изгради
любовта-
към теб,
а
някой посяга
да я пререже?
*****
Белег е,заплашва да остане
горчиво-сладкия копнеж
по теб..
Странен вкус?
******
Прекрасно знам,че доизмислям
дори суетната ти страст към мен,
че украсявам,пренаписвам…
дали обичам да живея в плен?
Остави ме сама,остави ме,
пропътувах до тук своя път.
Беше шарен светът,озари ме,
черни вихри сега ме въртят…
черни нощи очите ми пият,
сиви утрини срещат деня.
Остави ме сама,остави ме!
Черни сълзи във мен се роят….
Много дълъг, ням, монотонен
ден, пореден неподреден.
Есенно зъзна
на хълма над градския шум.
Картини рисувам
как с теб сме били тук.
Наум.
Този път
спокойствието му
не завладява,
все едно е дали
съм сред градската врява.
Все едно е къде съм,
с кого
и кога
вече нищо не чувствам.
Тъга.
Вече толкова дълго
думите ме изгарят,
че навярно до мръкнало
някой ден ще разказвам.
За помръкнали залези,
за пропуснато утро…
и за болки до белези
от огромната пустош.
Няма кръв вече-вените
ми придвижват тъгата-
гъста,черна поела е
да излезе оттатък….
Вече толкова дълго
думите ме изгарят,
ето,вече е мръкнало,
на кого да разкажа?
Прегръщам нежно твойто недоверие,
загръщам топло твойте безпокойства,
поглеждам те и цяла съм търпение,
прераждам от безумия-вълшебства.
Вещая ти спокойствие във делника,
над суета да властва тих възторг,
във тази ежедневно луда мелница
да се върти единствено любов!
Вещая ти усмивки във душата
да заличават студ и самота,
да игнорират всякак сетивата
безумства делнични и сивота!
Горещи пътеки
след твоите
устни и пръсти,
по моето тяло
възкръсват!
Не питам.
Не моля.
Не търся.
В различни
посоки
отвеждат ме,
галейки,
твоите пръсти.
Към рая….
Към ада…,
където
ме водиш
с дъха си.
Клеймото на моите
устни
изгаря плътта ти,
гравира по твоето тяло,
изкусно,
нашата тайна-
когато
телата се сливат-
в безкрая
душите се любят,
танцуват в омая…
В очите-сини пламъчета-дръзки!
Усмивката-спокойна и добра
Годините?!Не се броят на пръсти
но все посрещам изгрева,деня…
нека да Ви почерпя
/тук само с усмивки/
днес се надяват да порасна
но аз само трупам годинки
…..
инак все дете си оставам
Ако вратата след теб се затвори….
Знам отсега-
ще е трудно-
до безпаметство,
до лудост,
до пусто.
Ще боли-
до чернилки,
до тръни,
ще избождат
безкрайните
нощи
съня ми…
Просто знам
отсега….
Откогато
се затвори
след тебе
вратата.