“Обич искам, щом при тебе се завръщам
всъщност, никога не съм си тръгвала”
Днес и сега-
не утре,
не вчера…
Днес и сега-
по детски копнея.
С много тъга.
Днес и сега-
усмивка нелепа.
Днес и сега…
вчера?
тУри му пепел!
Днес и сега-
при мен се завръщаш.
Тръгна ли някога?
Вратата ли тръшна?
Днес и сега-
странно е.
Хубаво.
Утре-тъга?
Днес и сега-
при теб се завръщам.
Днес и сега-
все съм си същата.
……….
всъщност
днес не греша-
не съм си [...]
Мразя дъжда!
Как невидимо прониква
навсякъде,
обездвижва мечтите,
пресича дъха на въображението…
Мразя дъжда!
Той е болката на звездите
по земните пристани
и моята по неизживяното.
Мразя болката!
залепих малко прах
към сълзите
да тежат…
после-
спрях.
Кръстопътят
за някакво никъде
и за никакво някъде
ме държи
привързана
безсилно
към себе си..
под сърдития
поглед на приятели
и пропукани
усмивки на непознати..
нелепо!
Оголени нерви-антени,
прах от сълзи..
път към някъде…
безпътици..
Любов-сила.
Любов-безсилие,
усмивки от непознати,
приятели-
сърдито свили устни.
Ще са със мен докрай,
до онзи миг,
когато въздуха
аз спра да вдишвам-
усмивката ти, пъргавият ум,
сарказмът към глупците..
Да!
Излишно смъртта поставя бариери.
Аз и сега във всеки божи ден
ти казвам тихо
Обичам те!
Прости ми!
Липсваш!
Гневи се небето-
страстта му красива,
искрящи отблясъци
над гората извива….
После…..
пада дъжда,
във мен се излива-
и гората пречиства,
и тъгата отмива…
Само топла любов
ми остава след него
и прегръща с ръката ти
умореното вчера,
със усмивчица плаха
към утре поглежда
и таи във душата ми
плаха,странна надежда…
Отново съм в стаята,
пак с тишината,
но парфюмът ми
спори с нечий друг
в тъмнината..
Щом затворя очите си
ме изпълва вълната-
топла,силна вълна
на любов непризната.
Ето,тук съм,
във стаята,
пак с тишината…
Усмихни ми се!
/виж как те гледа луната/
Ето,/не,не е трудно/
ще си призная-
чувствам,тази любов,
ще е с мене до края!
Все така всепоглъщаща,
все така лъчезарна,
всяка рана понасяща-
не е тайна,а явна,
топла,моя любов,
досега непризната,
ще достигнем с теб,двамата,
хоризонта оттатък
Некрасива,
уязвима,
нежелана,
и ранима-
оцелявам ли?
Живея?
Друго има ли във нея-
във душата-
тъмнина..
наранена тишина….?
Седя си,прегърнала коленете си на парапета по любимата ми улица и се наслаждавам на Красотата и зеленото,дето превзема погледа ми сякаш ми казва-Тури му пепел!
Отсявай само важните неща!..хм…а нали важните неща са всъщност важните за мен неща.О.К си казвам вслушвай се в мъдростта….та нали всичко зелено оцелява след какви ли не катаклизми природни,та….трябва да е [...]
Скоро ме попитаха защо поетите са тъжни и странни.
Замислих се.
Задишах учестено.
Не смятам себе си поет.
Това звучи възвеличено.
А,аз съм с средностатистичен
знак:
на ръст съм средна
и на възраст също
за интелекта..хм
е,малко над…
/но като знам,
какво не знам…-
да средно!/
..
а те,поетите
звучат неземно…
отнесени от
призрачния хлад
на чувства,
светлосенки..
необятни,
неоспорими
нереални
светове….
а после нажежени
до последно
врата от никъде
ги призове….
И тъй не отговорих
на въпроса.
Не се наемам.
Аз не съм поет.
Редя си само [...]