Yoni

“Във моя власт е-спирам времето
достатъчно е просто да поискаш”
Ще те превеждам през съня ти бавно,
безмълвни,ще те любят устните,
в очите ще те срещам-кладно,
страстта си ще прецеждам,с миглите.

Цинично неограничена
от утре,днес,а и от вчера,
от всевъзможно тесни рамки,
от невъзможности и щампи,
свободна и шармантно-дива
и изкусително красива,
отпива блян,преглъща проза,
не е усмивката и роза,
бодлите,по ги предпочита,
по върховете им заплита
несбъднатости със надежда…
Не е отчаяна!Подвежда!

Очите ми са пъстри,
като спомени-
зависят всеки ден
от светлината..
ту уловили са синчец,
несвъсени,
ту са удавили
зеленото във вятъра..
Усмивката ми-
смях на пеперуди,
секунди преди
полета към слънцето
и ъглите
на устните ми,
луди,
летят нагоре
в полет див
на зрънцето,
разтварящо земята…
Косите ми-
със цвят
на зряло жито,
флиртуват,
закачливи,непокорни-
със погледи,със пръсти
неспокойни,
по мъжки обичливи
и гальовни…

Искам и Имам са две съседни държави
границата им е вечно забързана река,
във водите и са удавени много желания.

Късаш нишките
и изтънява въжето на
паяжинното вълшебство,
което ни свързва…
Аз мога да тъка!
Ти само ще късаш ли?

Искам някой
да ме обича
точно днес
и точно сега,
иначе съм
откъртен камък
вързан вятър
и суха река.

По здрач съм заченала думите,
дето искам за теб да родя.
В коридорите  на времето,
пред вратата на съня.
Безсмислен е вятърът
скрити-значенията.
В танц са телата ни
като пред зачеване.
Хаос среднощен
мирис на  съмнало,
профил изящен
било е за сбъдване.