И още нещо…
Налей!Ще пия!Ще се смея!
Докато шепнеш мен и себе си.
Под маската на клоунесата живея.
Ръцете ми от даване горещи са.
Но пък без маска ми е трудно да живея,
във свят враждебен,пълен с лицемерие….
без нея риск е, може да не оцелея.
Без маска съм в една страна-Доверие.
Подръпва дългата нишка на музиката,
машинално запалва цигара-
ритуалният танц на ръцете и устните,
изпълва тишината И, цяла.
Времето, спряло, се крие зад чашите
шампанското спря да искри.
Двете вселени се срещат на дансинга,
две тишини-аз и ти!
Прекрасно лято
с цвят на слънчоглед
и с нежен аромат на ..диво,
ухае приказно
на билки и на мед
и няма намек
да е било сиво.
Банановото ми отива
на кожата и на очите
под дланите ми ще се свиват
треви,готови за обичане
листата палмови забравям
дъждът по устните се стича
и портокалов дъх изгаря
косите..водопадът срича…
Удобна черупка,частична амнезия,
премерени думи,красива поезия,
без полет на воля,без лятна коприва….
така, човек себе си бавно убива.
С постоянство,
с много вяра
с още по-вече любов….
Всеки ден не се повтаря,
идва съвършено нов…
Крие в новите си дрехи
току-що роден възторг
ако погледа му свети
ще усетя благослов.
Този път ще се спася завинаги.
Вероятно…..
От теб.
Не си задавам въпроси
аз самата съм въпрос,изправен
пред избора да открие или не
отговора си….
(докато се усмихвам.
Риторичен въпрос…)
какво е животът без безпокойствата,
съмненията и малките трънчета,
които пробождат делника?…
Та те са солта на живота..
малките безумия,
липсата на граница(за миг поне)
между искам и мога,
с пълното съзнание,
че границата им е бурна
и пълноводна река,
удавила много желания……
и […]