Нанизаха се.
Като перли в огърлица.
И всяка перла
песъчинка малка бе.
Изваждах от черупките
горчилката
и всяка си закичвах-
на сърце.
И свидни са ми.
Всичко изживяно,
натрупваше
и радост,
и печал….
Годините ми.
……
Мъдрост несъбрала,
прибавям днес
мънисто-
на гердан.
Не е враждебна тази тишина,
отсъствието ти, с която меря-
от петък късно през нощта
до вечерта на следваща неделя.
Не е враждебна,но не носи смях
и като гост заключен пред вратата
не смее да звъни(не го е страх
а трябва миг-
да пооправи пак цветята).
Единствено спокойна тишина
уютна,без капризи,ме застига
когато хлопне пътната врата
и хвърля в ъгъла любимата си книга.