Yoni

“Човешкият мозък извършва
милиони операции в секунда.”
Далтонист е душата ми.
И без това всичко е илюзия.
Квантова физика-
сбор от невъзможности,
разлика от възприятия,
думи за тревожност,
хвърлени по вятъра.
Физика на възможностите.
Каскадата от реакции,
простички-биохимични,
премята в секунда
милиони акции.
Океан от молекули-
удавих ли далтониста?
Море от единици и нули-
и …бял е,съвсем бял е листа
върху който записах
как чертая живота.
Готова ми е палитрата.

“нямам точно обяснение
как се пръкнах баш такава”
Надежда Захариева
НЕуместна
и ритмична
и…такава съм-
лирична.
А ти?
Бързо си вдигни
нослето
и изтичай при
морето!
После
под дърво
усмивково
….премини
и напълни
в
синя кошница
усмивки..
Усмихни се!
Усмихни!

Много,много смирена.
Много,много лирична.
Ти се вгледай във себе си
и недей да отричаш-
кадифена и нежна
и томителна,сластна
топлотата е в теб,
а у мен не угасва.

усмивката
безшумно
се
прокрадна
до ъгъла на
цветните петна
ехтя
ехтя
ехтя

ckin2u се забива в мозъка
и се разстила
като мъгла
до оголените
нервни окончания.
Окончателно в съзнанието
е само желанието
никога да не свършва
мига.
Безразличието
е заличено като усещане
от горещият ти дъх…
Просто мъж.

Тъжни пурпурни залези и обагрени в червено всичкоказващи думи…Нарисува ли своя свят с думи или търсиш в думите светът?…А Самодивата все още си е в една, почти измислена гора и тъжно оставя червената си шапка-да свети в тъмното,да не се загуби вълкът…

на Любо-питко Любо-знайков
Ф туй измерение съм,ей ф тъс риалнос.
Шаря си делника, пращя от заразнос
силну ухилена,палава, тъжна
ненаигралъ съ, дъл пък не…длъжна?
На битувизмити данъка плащам.
Нема как!-викам, главътъ поклащам,
ама отказвам за тях да гуворя
кът ти съ спори-спори си на воля!
Мен ни мъ брой!Тъъй,…
бис тях за къде сме,
верно-пера,че и готвя късмет йе
с сите неща съ упраям.Умея!
Само чи искам […]

Тази проклета оголена сетивност,
и солта на
“чакай ме,
ще се върна…
до когато,
малка моя”,
докато си отглеждам
зрънцето крехка надежда
до вкоренен баобаб
в който не стига въздух
и видимост
за нищо друго
освен за полепналото
по ресниците
очакване….
да съм последният пристан

Все някога сънят ще ме повика,
ще ме завие топличко с дъха си,
насън ще ги набождам в игленика
стилетите на будните възкръсвания.

Пробужда ме ласката на изгрева.Kъде се губят магиите?… Търся ги под леглото на скуката. Заплели са се в кълбото на времето, намотано вчера. Откривам ги в крайчеца на устните, криещи нотите на един мъжки свят. Оплели са се в немирният кичур, немирен като мъжко сърце.Светъл кичур, кичур светлина. Защо ми е изгрев, ако ме пробужда […]