Тази проклета оголена сетивност,
и солта на
“чакай ме,
ще се върна…
до когато,
малка моя”,
докато си отглеждам
зрънцето крехка надежда
до вкоренен баобаб
в който не стига въздух
и видимост
за нищо друго
освен за полепналото
по ресниците
очакване….
да съм последният пристан
Няма коментари »
Все още няма коментари.
RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URI
Вашият коментар
Новите редове и параграфите ще бъдат вмъкнати автоматично, вашият e-mail адрес няма да бъде показван, разрешени са следните HTML тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <code> <em> <i> <strike> <strong>