разпиляни мисли на една Само Дива
Тъжни пурпурни залези и обагрени в червено всичкоказващи думи…Нарисува ли своя свят с думи или търсиш в думите светът?…А Самодивата 
все още си е в една, почти измислена гора и тъжно оставя червената си шапка-да свети в тъмното,да не се загуби вълкът…
Няма коментари »
Все още няма коментари.
RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URI
Вашият коментар
Новите редове и параграфите ще бъдат вмъкнати автоматично, вашият e-mail адрес няма да бъде показван, разрешени са следните HTML тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <code> <em> <i> <strike> <strong>