А липсите (болезнени и силни)
запълваме с усмивки и любов.
Растеш. Където думите ми са безсилни
безмълвна те прегръщам,с благослов.
Сигурна съм и от там
вече се надува
(дъщеря му с жарък плам
думички редува)
Все едно го чувам,знаеш,
казва “Ками, стига!
Спри за мене да ридаеш!”
весело намига…
Аз усмихвам се през сълзи.
Липсва!Липсва много!
Хайде,усмихни се дъще!
Май е!Той е с Бога!
Може би
ще успеем
…..някой ден….
да се върнем там,
при извора
на водата от която са облаците
начертали пътищата си,
вече познати нам……..
Простички неща-
всъщност,
най-сложните!
..себе си можеш ли да
подмениш с някой друг
с изтръгнати емоции
с пусти очи
когото никога,
нищо не го боли?
Не питам.
Тръгвам към кладата.
Вече нямам въпроси.
Живея.
Всеки миг ми е ценен.
ИскрИ.
Из-зад думи, в петичките боси,
като трънче,
мечта се заби.
Боря демони в себе си.
Теб преброждам.Надлъж.
И оргазмено вплели сме
си телата-ти мъж,
аз - онази надничаща
любопитно навън,
сто процентова,тичаща
посреднощ и насън
аз,жена -съвсем истинска
жадна да разбере
да прозре вътре в писъка
в плисъка на море
смисъл,обич,душата си…
И… избухва страстта
като лава в телата ни,
стапяща сетива.
Бориш демони в себе си.
И разлистваш без глас
всяка мъничка гънка
търсиш моето Аз
С жадни устни изпиваш ме
вдишваш алчно,трептиш…
Страх потича […]
Това,че съм гневна
е моя голгота.
Разцъфва по устните смях.
За мислите има си начин-гарота
удушвам и ..ей ме- без тях:
възторг от живота,
усмивка и песен,
коктейл от емоции,
смях…
Тъгата във раклата
сбира си плесен
а позитивите-
на парад.
Понякога съм тиха,много тиха
зад миглите съм скрила всеки вихър.
Понякога съм слънце в трепетлика
тъжа,но се усмихвам и не питам.
От нежност изтъках две здрави нишки.
Привързвам се.Не искам да избяга
със вятъра,с дъжда и с две въздишки…
Невероятен трепет е… Не искам да дотягам.
Има дни и особено нощи
в които ми се мълчи,
а думите са капан-ръждясал и скърцащ,
в който се приклещват
проклетите мозъчни импулси.
Има думи,които не достигат
за пъзела на тези дни,
защото им липсва звученето
на чанове,защото имат само
ехото от глухия тътен
на мислите ми-трошливи,
трънливи и уморени от прескачане.
Демоните,които галопират
около мен са реални
до последната гънка на дрехата си
и ги каня на чаша […]
“Човешкият мозък извършва
милиони операции в секунда.”
Далтонист е душата ми.
И без това всичко е илюзия.
Квантова физика-
сбор от невъзможности,
разлика от възприятия,
думи за тревожност,
хвърлени по вятъра.
Физика на възможностите.
Каскадата от реакции,
простички-биохимични,
премята в секунда
милиони акции.
Океан от молекули-
удавих ли далтониста?
Море от единици и нули-
и …бял е,съвсем бял е листа
върху който записах
как чертая живота.
Готова ми е палитрата.
ckin2u се забива в мозъка
и се разстила
като мъгла
до оголените
нервни окончания.
Окончателно в съзнанието
е само желанието
никога да не свършва
мига.
Безразличието
е заличено като усещане
от горещият ти дъх…
Просто мъж.
Тъжни пурпурни залези и обагрени в червено всичкоказващи думи…Нарисува ли своя свят с думи или търсиш в думите светът?…А Самодивата все още си е в една, почти измислена гора и тъжно оставя червената си шапка-да свети в тъмното,да не се загуби вълкът…