Тъжни пурпурни залези и обагрени в червено всичкоказващи думи…Нарисува ли своя свят с думи или търсиш в думите светът?…А Самодивата все още си е в една, почти измислена гора и тъжно оставя червената си шапка-да свети в тъмното,да не се загуби вълкът…
на Любо-питко Любо-знайков
Ф туй измерение съм,ей ф тъс риалнос.
Шаря си делника, пращя от заразнос
силну ухилена,палава, тъжна
ненаигралъ съ, дъл пък не…длъжна?
На битувизмити данъка плащам.
Нема как!-викам, главътъ поклащам,
ама отказвам за тях да гуворя
кът ти съ спори-спори си на воля!
Мен ни мъ брой!Тъъй,…
бис тях за къде сме,
верно-пера,че и готвя късмет йе
с сите неща съ упраям.Умея!
Само чи искам […]
Тази проклета оголена сетивност,
и солта на
“чакай ме,
ще се върна…
до когато,
малка моя”,
докато си отглеждам
зрънцето крехка надежда
до вкоренен баобаб
в който не стига въздух
и видимост
за нищо друго
освен за полепналото
по ресниците
очакване….
да съм последният пристан
Да е вселена от нежност,
да е пълно до ненасищане,
да е танц на телата,
да е хармония на душите ….
когато това се случва
ръцете,
устните,
телата….
.сами намират пътя си
да впия ноктите си,
остри като желанието ми за теб-в мига.
Да те завия с косите си.
Да не откъсна жадните си устни от твоите.
Да не пропусна нито дъх по кожата си
от спазматичното ти дишане….или от моето.
Да се загубя в усещането си за теб,
а ти да ме намериш.
Диагноза ли е?Или лек?
В нереално-реалният свят,
вплел фантазиите с дъха ни,
времето тече различно.
Допирът е… на думи богат,
ласки надигат в утробата ми
желание.Съвсем хаотично
в стонове думите спят.
Пъпли предоргазмено по телата ни
лава-изтласкваме я.Спазматично.
Свестен да си,не свестЕн,
казват не било заразно-
няма да си угнетен,
няма да ти бъде празно.
Ако,пък се измориш
и поседнеш,да починеш,
за да разнообразиш
спомняй си за мойто име.
Тази, (болест ли…каква)
повече усмивки носи.
И не е заразна-тя
пълна само е с въпроси:
“Има ли усмивки там?”
“Тъжен ли си или болен?”
“Всичко ли върви по план?”
“Днес, дали си бил доволен?”
Е,досадничко е знам,
но си свестен-не роптаеш.
Може […]
Едно пристанище
ще трябва да остане
в ъглите на зеленото
и бурното…
И писък да е
тънката и талия.
Да не заглъхва ехото
на писъка,
да буди в неудобната
ти спалня
задрямалата
току-що тъга
така за кратко ще е сигурно-живееш!
Тишината
е липса на звуци.
Тишината
полепна по мен-
като паяжина
се случи.
Аз от теб,
ти от мен
запленен
…
Усмихвам ти се-
всичко губи смисъл
храната,тишината
и… вкуса
мигът е свят
и той ме е орисал
значения да няма…
Тишина