Пробужда ме ласката на изгрева.Kъде се губят магиите?… Търся ги под леглото на скуката. Заплели са се в кълбото на времето, намотано вчера. Откривам ги в крайчеца на устните, криещи нотите на един мъжки свят. Оплели са се в немирният кичур, немирен като мъжко сърце.Светъл кичур, кичур светлина. Защо ми е изгрев, ако ме пробужда […]
Седя си,прегърнала коленете си на парапета по любимата ми улица и се наслаждавам на Красотата и зеленото,дето превзема погледа ми сякаш ми казва-Тури му пепел!
Отсявай само важните неща!..хм…а нали важните неща са всъщност важните за мен неща.О.К си казвам вслушвай се в мъдростта….та нали всичко зелено оцелява след какви ли не катаклизми природни,та….трябва да е […]
:-)Слънцето наднича в душите ни и гадае:
каква аплитуда на емоции ще издържат душите ни без да се пръснат на парченца?
Каква е днешната усмивка на душата-невинна?..зъбата?…щастлива?
Какви са днешните сълзи-от щастие или от мъка?
Какви са днешните рани-зарасаващи или току-що зейнали?…
Не му е нужно на слънцето това-но ни наблюдава:-),защото сме му деца.
Защото сме слънчеви и защото това не […]
Защо в гората е така пусто?Даже стана студено-няма ги огнените листа,като пожари…няма ги пухчетата на глухарчетата….
вятърът само свири самотно и свирепо в голите клони-като,че ги наказва за самотното им очакване на снега.Очакването тежи като присъда…
Край поточето,само ,сякаш недокосвана от времето седи Самодива -странно усмихната и чака….-един вълк?един нежен полъх…или изгрева?или пролетта?Любовта ли?
Тези дни и глухарчетата не трепват…
мрачно е,времето сякаш е застинало…Може и от липсата на ветрец да е….,и..поточето лениво пропуска камъчетата,с които иначе така весело се заиграва и гали…
Една червена шапчица само свети в здрача…-да не се препъне вълкът в тъмното.
Дъждовни капчици във въздуха-нежни,ефирни,като ласка докосват лицето ми…
Полепват по клепачите и когато поглеждам към слънцето…всичко е в невероятни цветовете…
нося дъгата върху самия край на миглите си…
В една почти измислена гора посрещам заедно с ромона на веселото поточе един Вятър…Той е безплътен,а така осезаемо ме гали…кара клонките и цветята около мен да се извиват в някакъв […]
знаеше,че
сънищата отвеждат в най-различни светове..и чакаше….все…някога щяха да я отведат в онази
прекрасна,почти измислена гора…
имаше чувството,че някой …или нещо я чакаше там ..и това я караше
да се чувства малко неспокойна…Последния път беше оставила поточето много тъжно..и затова:) уж случайно забрави шапката си там…да свети в тъмното,да не се препъне вълкът… А сега..чакаше…..но сънищата я
отвеждаха къде ли […]
Усмихни ми се,скъпи!От левачето ми се усмихни!
Много страсти преминаха-бързи,с онзи тих отпечатък-печал,има много щастие,има,чакат мигове-за да сбъднат мечти,усмихни ми се,като фурия,дето бърза да ме приюти.:-)харесва ми тази фурия-
направо я виждам-ураган,отнасящ дъхът ти,преди да е е излязъл от утробата ти,преди да си вдишъл следващата глътка кислород,преди мозъкът да успее да асимилира видяното,бързо,шеметно и възторжено.Има и цвят […]
В живота нищо не пропада освен осъществилите се надежди…Това си мислеше Титолино докато изтърбушваше една възглавница.
Трябваше да направи нещо.Да изтърбушва възглавници в три след полунощ му се струваше съвсем в реда на нещата.През това време хвърляше по едно око на телевизора…Вътре Шарън Стоун и Майкъл Дъглас се скъсваха от чукане.Тц тц тц …мислеше си Титолино, […]
На Шапчицата почти и свършваше горивото-онова от което усмивката и ставаше 24 К и така упорито се оглеждаше,че съвсем не забеляза Титолино…върху когото почти зверски щеше да връхлети,ако не беше вълка-той,милия! Ама тук някъде ухае на ПАЛАЧИНКИ!И тогава го видя- Титолино,…странно някак я гледаше…защо ли пък да си няма компания…той,Титолино, имаше едни такива голеееееми очи/както […]