Yoni

Боря демони в себе си.
Теб преброждам.Надлъж.
И оргазмено вплели сме
си телата-ти мъж,
аз - онази надничаща
любопитно навън,
сто процентова,тичаща
посреднощ и насън
аз,жена -съвсем истинска
жадна да разбере
да прозре вътре в писъка
в плисъка на море
смисъл,обич,душата си…
И… избухва страстта
като лава в телата ни,
стапяща сетива.
Бориш демони в себе си.
И разлистваш без глас
всяка мъничка гънка
търсиш моето Аз
С жадни устни изпиваш ме
вдишваш алчно,трептиш…
Страх потича [...]

Това,че съм гневна
е моя голгота.
Разцъфва по устните смях.
За мислите има си начин-гарота
удушвам и ..ей ме- без тях:
възторг от живота,
усмивка и песен,
коктейл от емоции,
смях…
Тъгата във раклата
сбира си плесен
а позитивите-
на парад.

Понякога съм тиха,много тиха
зад миглите съм скрила всеки вихър.
Понякога съм слънце в трепетлика
тъжа,но се усмихвам и не питам.
От нежност изтъках две здрави нишки.
Привързвам се.Не искам да избяга
със вятъра,с дъжда и с две въздишки…
Невероятен трепет е… Не искам да дотягам.

Има дни и особено нощи
в които ми се мълчи,
а думите са капан-ръждясал и скърцащ,
в който се приклещват
проклетите мозъчни импулси.
Има думи,които не достигат
за пъзела на тези дни,
защото им липсва звученето
на чанове,защото имат само
ехото от глухия тътен
на мислите ми-трошливи,
трънливи и уморени от прескачане.
Демоните,които галопират
около мен са реални
до последната гънка на дрехата си
и ги каня на чаша [...]

“Човешкият мозък извършва
милиони операции в секунда.”
Далтонист е душата ми.
И без това всичко е илюзия.
Квантова физика-
сбор от невъзможности,
разлика от възприятия,
думи за тревожност,
хвърлени по вятъра.
Физика на възможностите.
Каскадата от реакции,
простички-биохимични,
премята в секунда
милиони акции.
Океан от молекули-
удавих ли далтониста?
Море от единици и нули-
и …бял е,съвсем бял е листа
върху който записах
как чертая живота.
Готова ми е палитрата.

ckin2u се забива в мозъка
и се разстила
като мъгла
до оголените
нервни окончания.
Окончателно в съзнанието
е само желанието
никога да не свършва
мига.
Безразличието
е заличено като усещане
от горещият ти дъх…
Просто мъж.

Тъжни пурпурни залези и обагрени в червено всичкоказващи думи…Нарисува ли своя свят с думи или търсиш в думите светът?…А Самодивата все още си е в една, почти измислена гора и тъжно оставя червената си шапка-да свети в тъмното,да не се загуби вълкът…

на Любо-питко Любо-знайков
Ф туй измерение съм,ей ф тъс риалнос.
Шаря си делника, пращя от заразнос
силну ухилена,палава, тъжна
ненаигралъ съ, дъл пък не…длъжна?
На битувизмити данъка плащам.
Нема как!-викам, главътъ поклащам,
ама отказвам за тях да гуворя
кът ти съ спори-спори си на воля!
Мен ни мъ брой!Тъъй,…
бис тях за къде сме,
верно-пера,че и готвя късмет йе
с сите неща съ упраям.Умея!
Само чи искам [...]

Тази проклета оголена сетивност,
и солта на
“чакай ме,
ще се върна…
до когато,
малка моя”,
докато си отглеждам
зрънцето крехка надежда
до вкоренен баобаб
в който не стига въздух
и видимост
за нищо друго
освен за полепналото
по ресниците
очакване….
да съм последният пристан

Да е вселена от нежност,
да е пълно до ненасищане,
да е танц на телата,
да е хармония на душите ….
когато това се случва
ръцете,
устните,
телата….
.сами намират пътя си