Yoni

Аз…не пестя!
Нито ток
нито вода,
най-вече себе си…
аз ..не пестя!
Раздавам се
по много-
веднага,
начаса,
не се скъпя
на чувства
и не тая вина
За всекиго
по нещо
и..най-много
за мен
защото
си събирам
усмивки
всеки ден!

Немеят миговете
пред понятия
“безкрай” и “вечност”.
Пропускат ги
със палава сърдечност.
Като виенско колело
насред поле от тишина..
Баланс да има!И защо
пък не?!Да бъде красота!
А тя е в шареното,във различното,
и в делника, и в прозаичното,
и във шума, и в тишината,
във нарциса и във монаха…

Пърхат пеперудени криле.
В слънчевият сплит
подреждат пъзел.
Нежност във обятия ме взе.
Всяка клетка
е сърдечен гъдел.

Уютно е във всяко многоточие.
С мълчанието се завивам.
Пулсира нежност в слепоочие.
Усмивка устните покрива.

Вече нямам въпроси.
Живея.
Всеки миг ми е ценен.
ИскрИ.
Из-зад думи, в петичките боси,
като трънче,
мечта се заби.

Боря демони в себе си.
Теб преброждам.Надлъж.
И оргазмено вплели сме
си телата-ти мъж,
аз - онази надничаща
любопитно навън,
сто процентова,тичаща
посреднощ и насън
аз,жена -съвсем истинска
жадна да разбере
да прозре вътре в писъка
в плисъка на море
смисъл,обич,душата си…
И… избухва страстта
като лава в телата ни,
стапяща сетива.
Бориш демони в себе си.
И разлистваш без глас
всяка мъничка гънка
търсиш моето Аз
С жадни устни изпиваш ме
вдишваш алчно,трептиш…
Страх потича във вените
страх-да не изгориш.

Имаш нужда от жена.
Зряла,за да знае,
че иска точно това.

Ненавиждаш домошари
предани на дом и кариера.
Жените майки уважаваш,
но са ти скучни,
както и тези,заети със себе си
и впечетлението,което правят.
Харесваш жените да миришат
на мускус и секс.
Жени,способни да се подчиняват
на импулсите си,
както и да подчиняват
импулсите си.
Искаш,кожата,която
си навлажнил с поглед
да подлудява сетивата ти.
Ела.Имаш нужда от жена.
Като мен.

Ще те оставя сам да ме потърсиш,
ако поискаш и ако решиш.

Не, не е примирение.
Не,не се скривам в стих-
само че съм безгранична,
неприлично романтична
и цинична, и лирична,
не обсебваща,критична.
И да няма страхове
събери ги-две по две.
А когато сам решиш
можеш(?) да ме задържиш.

Това,че съм гневна
е моя голгота.
Разцъфва по устните смях.
За мислите има си начин-гарота
удушвам и ..ей ме- без тях:
възторг от живота,
усмивка и песен,
коктейл от емоции,
смях…
Тъгата във раклата
сбира си плесен
а позитивите-
на парад.

Понякога съм тиха,много тиха
зад миглите съм скрила всеки вихър.
Понякога съм слънце в трепетлика
тъжа,но се усмихвам и не питам.
От нежност изтъках две здрави нишки.
Привързвам се.Не искам да избяга
със вятъра,с дъжда и с две въздишки…
Невероятен трепет е… Не искам да дотягам.