Това,че съм гневна
е моя голгота.
Разцъфва по устните смях.
За мислите има си начин-гарота
удушвам и ..ей ме- без тях:
възторг от живота,
усмивка и песен,
коктейл от емоции,
смях…
Тъгата във раклата
сбира си плесен
а позитивите-
на парад.
Понякога съм тиха,много тиха
зад миглите съм скрила всеки вихър.
Понякога съм слънце в трепетлика
тъжа,но се усмихвам и не питам.
От нежност изтъках две здрави нишки.
Привързвам се.Не искам да избяга
със вятъра,с дъжда и с две въздишки…
Невероятен трепет е… Не искам да дотягам.
Има дни и особено нощи
в които ми се мълчи,
а думите са капан-ръждясал и скърцащ,
в който се приклещват
проклетите мозъчни импулси.
Има думи,които не достигат
за пъзела на тези дни,
защото им липсва звученето
на чанове,защото имат само
ехото от глухия тътен
на мислите ми-трошливи,
трънливи и уморени от прескачане.
Демоните,които галопират
около мен са реални
до последната гънка на дрехата си
и ги каня на чаша бърбън,
а те ехидно и бясно я чупят
в обиталището ми.
Има дни,заклеймени и бездумни,
след които гласът ми скърца
като пантите на дядовата ми къща
Има дни…..
Когато решиш
да разказваш…
Ще проскърцват,
несмазвани с думи,
гласните струни…
Ще се блъскат,
облечени чувства,
уста да разкъсват…
А звукът им,
раздрал тишината,
ще търси отплата.
Когато решиш
да разказваш.
“Човешкият мозък извършва
милиони операции в секунда.”
Далтонист е душата ми.
И без това всичко е илюзия.
Квантова физика-
сбор от невъзможности,
разлика от възприятия,
думи за тревожност,
хвърлени по вятъра.
Физика на възможностите.
Каскадата от реакции,
простички-биохимични,
премята в секунда
милиони акции.
Океан от молекули-
удавих ли далтониста?
Море от единици и нули-
и …бял е,съвсем бял е листа
върху който записах
как чертая живота.
Готова ми е палитрата.
“нямам точно обяснение
как се пръкнах баш такава”
Надежда Захариева
НЕуместна
и ритмична
и…такава съм-
лирична.
А ти?
Бързо си вдигни
нослето
и изтичай при
морето!
После
под дърво
усмивково
….премини
и напълни
в
синя кошница
усмивки..
Усмихни се!
Усмихни!
Много,много смирена.
Много,много лирична.
Ти се вгледай във себе си
и недей да отричаш-
кадифена и нежна
и томителна,сластна
топлотата е в теб,
а у мен не угасва.
ckin2u се забива в мозъка
и се разстила
като мъгла
до оголените
нервни окончания.
Окончателно в съзнанието
е само желанието
никога да не свършва
мига.
Безразличието
е заличено като усещане
от горещият ти дъх…
Просто мъж.
Тъжни пурпурни залези и обагрени в червено всичкоказващи думи…Нарисува ли своя свят с думи или търсиш в думите светът?…А Самодивата 
все още си е в една, почти измислена гора и тъжно оставя червената си шапка-да свети в тъмното,да не се загуби вълкът…